22 април, 2018
20 април, 2018
19 април, 2018
18 април, 2018
CUCINA ITALIANA
Портокалово
утро.
Жулиен
от лъчи.
Маскарпоне
на облак.
Две
присвити очи.
Като
вкусна фокача
Аз
захапвам деня.
Горгондзолата
даже
Гали
нежно зъба.
С
лимончело прокарвам
Малко
скрита тъга.
От
насладата южна
Капе
фина нега.
А
каноли разкошни,
Сицилиански
букет,
Бързат
точка да сложат
Не
брускет, не брускет.
Като
паста объркан
От
готвач разпилян
Към
просеко посягам
Пак
засмян, пак засмян.
Ех
кучина прекрасна,
Простота
и разкош
Със
рецепти неземни
За
живот и за мощ.
С
вас готов съм да седна
Покрай
синя вода
И
да пия наслада -
Докога,
докога?
Стефан
Стефанов
16.04.2018
ГББГ
17 април, 2018
Все по-красиви
Все
по-красиви стават думите
Нанизани
на радостта.
Все
по-голяма е насладата
Изпитвана
от личността.
Неподражаемата
мистика,
Изпепеляваща
мъгли,
Превръща
смисъла във музика,
Която
шеметно звучи.
И
явно става съвършенството -
Разкрита
тайна на света.
Прогледала
- във безпределното
Се
къпе моята душа.
Стефан
Стефанов
15.04.2018
ГББГ
16 април, 2018
Праскови съцветия
Прасковите
ми съцветия,
Съзвездия
на пролетта,
Ръсят
ме със междуметия,
Уханни
като радостта.
Мамят
ме без глас парфюмите
На
възродена красота.
Нямат
сила даже думите -
Каква
неземна тишина!
Обичам
прасковата приказка
Разказвана
от пролетта.
Пчелите
– феите на сладкото,-
Танцуват
с призрачни крила.
Каква
поезия всред двора ми.
Каква
велика красота.
Творецът
само на шедьоврите
Глези
моята душа!
Стефан
Стефанов
15.04.2018
ГББГ
Абонамент за:
Публикации (Atom)