Портокалово
утро.
Жулиен
от лъчи.
Маскарпоне
на облак.
Две
присвити очи.
Като
вкусна фокача
Аз
захапвам деня.
Горгондзолата
даже
Гали
нежно зъба.
С
лимончело прокарвам
Малко
скрита тъга.
От
насладата южна
Капе
фина нега.
А
каноли разкошни,
Сицилиански
букет,
Бързат
точка да сложат
Не
брускет, не брускет.
Като
паста объркан
От
готвач разпилян
Към
просеко посягам
Пак
засмян, пак засмян.
Ех
кучина прекрасна,
Простота
и разкош
Със
рецепти неземни
За
живот и за мощ.
С
вас готов съм да седна
Покрай
синя вода
И
да пия наслада -
Докога,
докога?
Стефан
Стефанов
16.04.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар