31 май, 2019
20 май, 2019
Душата, която отказва да спи
Плахо
мина покрай мене нощта
С
тихи стъпки и парфюм на жена.
Непрогледна,
безогледна, сама,
Черен
туш във ириса на сърна.
Запленен
съм, заслепен съм – летя.
Птици,
вятър ме подканят ела
По-високо, там е чистият свод.
Наслади
се на божествен живот.
Тези
нощи със парфюм на жени,
С полети
на духът, с висини,
Пръскат
щедро милиарди звезди
За
душата, която отказва да спи.
Стефан
Стефанов
19.05.2019
ГББГ
17 май, 2019
Древният звук на нашата вяра
Древният
звук на нашата вяра,
Жертва
вечерня, превзема нощта,
Свива
венци от дивни възхвали,
Чист
като блясък на детска сълза.
В
него са вплетени хиляди воли,
Хиляди
воли в единни слова,
Право
прославящи нашата вяра,
Изблик
мистичен на чиста душа.
Само
към Него той е отправен.
Само
за Него той е творен.
Всичките
ноти със радост се вграждат
В
този Божествен, любовен рефрен.
Стефан
Стефанов
17.05.2019
ГББГ
04 май, 2019
Насладата
На
мравките ще им хареса много
Кожата
ми тъмно ароматна,
Наситена
със феромона слънчев,
Отделян
пищно в жежкото ни лято.
Тогава
съм възчер и бели птици
Разплискват
се върху снагата нощна.
На
лятото барутните покои
Експлодират
страстно и разкошно.
За
да остана, за да съм във него,
Събличам
всичко, хвърлям се и плувам.
Насладата
е безподобна чаша,
Избистряща
живота ми свободен.
Стефан
Стефанов
04.05.2019
ГББГ
Абонамент за:
Публикации (Atom)