Душата, която отказва да спи

Плахо мина покрай мене нощта

С тихи стъпки и парфюм на жена.

Непрогледна, безогледна, сама,

Черен туш във ириса на сърна.

Запленен съм, заслепен съм – летя.

Птици, вятър ме подканят ела

По-високо, там е чистият свод.

Наслади се на божествен живот.

Тези нощи със парфюм на жени,

С полети на духът, с висини,

Пръскат щедро милиарди звезди

За душата, която отказва да спи.

Стефан Стефанов

19.05.2019 ГББГ