Искрящо черно

 

Нощта е черна – джазът също черен,

Черни са и нейните очи.

Какво ли още има вътре в него,

Във черното мастило – разкажи?

Нали си спец по графики среднощни

В колонни сенки криеш съдбини

И с хлябът черен, най-върховна благост,

Пустинникът успя да съблазниш.

Под този ъгъл на живота гледан,

Черното не спира да искри.

Не виждам вече абсолютно нищо,

Но щастието в мен твори, твори…

 

Стефан Стефанов

16.09.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito