Прегърби
се вятъра, снага си изви
на
пролетни землища град подари.
Божури
припламнаха сред тучни треви.
Търкалят
се облаци, небето гърми.
Мокра
до костите крещи Пролетта:
студена
съм още, но ти пък ела!
Стефан
Стефанов
01.06.2023
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар