Гора

 

 

По стръмните склонове

габърът впива се,

прегърнал земята ни

държи ли, държи.

 

Потокът до камъка,

прорязва снагата ѝ,

а тя извисява се

сред тучни мъгли.

 

Там мечките шетащи,

подреждат годините…

Промъква се слънцето

сред клони ръце.

 

Гора, преизпълнена

с пътеки и спомени,

за малко от пътя ми

бъди ми сърце!

 

Стефан Стефанов

Чавей 15.06.2023