Атос
На връх Атос, пенливото сияние,
ме кани да потегля с кръст на път.
И походът на подвиг и мълчание,
да свърши с преминаване отвъд!
С търпение напълних си торбичката,
смирение налях в прозрачен съд,
и даже смелостта облякох всичката,
и с упование поех на път.
Нагоре, все нагоре ме издигаше,
стремеж – наречен вяра и любов.
Надеждата сърцето ми подпираше,
и винаги за крачка бях готов.
През бурите наречени вълнение,
през дъжд и сняг от мисли и мечти,
пътека следвах - сладко дръзновение -
въздигането почна да личи.
Когато блесна Атос с ореола си,
от слънце и духовна светлина -
бях там, съвсем зашеметен, но спомням си,
нагоре продължих, към святостта!
Стефан Стефанов
23.04.2011 GBBG
