Душа

Душа

Тя дива е, много е дива –
Блестящата моя душа.
Красива, сияйно красива –
Букет от лъчи светлина.

Зарята е влюбена в нея.
Слънцата и правят шпалир.
И всичкото бяло бледнее
Пред нейния вътрешен мир.

Искрица от Вечният Огън –
Разпалил небесния свод.
Приела да бъде свободна,
Горяща в пожара живот!

Стефан Стефанов
14.09.2010 GBBG

Аутодафе

Реших със огъня среднощен
Душата ти да изгоря.
Знам твойто тяло ще я пази,
Като скалата стрък трева.


То първо ще се разтрепери,
Ще се извива в сто страни.
Ще завибрира като лудо
И цяло ще се изпоти.


Отличен бодигард – неистов,
Пазител на живот и смърт,
За нея е готов на още –
Чутовни подвизи и твърд.



Но после идва ред на нея –
Жадувам твоята душа.
Със хилядите шашки лава
Само за миг ще я взривя.



Не, няма никаква надежда,
Да ме остави тази власт.
Горя с червена безнадеждност
И паля вече твойта страст!