Показват се публикациите с етикет свети Йоан Предтеча. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет свети Йоан Предтеча. Показване на всички публикации

12 април, 2012

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Последната книга от Новия Завет е Апокалипсис или Откровението на св. ап. и ев. Йоан Богослов. Тази книга е написана от любимият ученик на Христа, този, който е: ”...ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му ...” /Йоан 21:20/. Тя е написана от него по вдъхновение от Духа Святаго, като завършек на Библията, и като такава, би трябвало да бъде своебразен апотеоз и несъмнено овенчание на Книгата на книгите.
Да, това е така, но много живялият и много видялият любим ученик на Христос, този който на тайната вечеря бил положил глава на гърдите Христови, там където биело божественото сърце, този на когото, от кръста, Христос предава майка си казвайки: „А Иисус, като видя майка Си и стоящият там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето сина ти! После казва на ученика: ето майка ти!” /Йоан 19:26,27/, точно той в старините си след дълги години на проповед , започнал да повтаря само едно изречение:
-Деца, обичайте се един други!
На въпроса :
-Учителю, защо ни повтаряш това така често?
Той отговорил:
- Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!
О. Стефан
12.04.2012 GBBG

23 февруари, 2012

Нова книга



Тези дни излезе от печат книгата „Храм Свети Йоан Предтеча - Балани“ под съставителството на бившия предстоятел на храма протойерей Стефан Стефанов. Книгата е от трийсетина страници, но с богата, цветна илюстрация, издадена от ЕКС-ПРЕС ООД - Габрово.
Историята на храма носи посмещение на починалия в началото на месец януари габровски журналист, писател и краевед Петър Проданов, когото отец Стефан нарича един истински „Златен габровец“.
Книгата е построена в няколко раздела: СЪСТАВ НА ЕНОРИЯТА, ПОМИНЪК, НАСЕЛЕНИЕ, СТРОЕЖ, СТРОИТЕЛИ И ЦЪРКОВНИ ПРЕДСТОЯТЕЛИ; ОСВЕЩАВАНЕ И СВЕЩЕНИЦИ, СЛУЖИЛИ В ХРАМА; ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛИ; ЦЪРКОВНИ ПЕВЦИ; ЗОГРАФИ, ИКОНИ И ИКОНОСТАС; ИМОТИ; РЕМОНТ; ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ.
Предлагаме на читателите част от историята.
Бояна Пенчева
Преди построяването на храма е имало църковище, в местността Кръста или Кръстовище. Съборът е бил на „Свети Дух” и ред по ред определени хора, наречени „васии”, са давали агне за курбан. Една година, когато народът се събрал на сбор, от гората излезли 6-8 въоръжени хайдуци, облечени в турски и български дрехи, и нападнали множеството. Всички се разбягали, за да се спасяват, а когато по-късно се върнали, видели, че казаните с курбана са преобърнати. Явно това се е сметнало за оскверняване на мястото и черковището било преместено на ново място - Ключът на югоизток от Баланите.
Това не е изненадващо, защото се знае, че около 80 хайдуци са бродили из горите около 40 години. Селото е било изгаряно два пъти. Вторият със сигурност от турци.
След освобождението населението се е черкувало в църквата в с. Нова махала. Това е била и причината по-будните хора да се съберат и да решат да построят свой собствен храм, мястото за който било подарено от Иван Попов.
Църквата „Свети Йоан Предтеча” е построена в годините 1895-1897 от братциговски, пещерски и тревненски майстори, като местният Христо Няголов им помагал и се учил от тях.
Помощ при строежа е оказало цялото население.
Предстоятели за построяване на църквата са били: Иван Колев, Иван С. Башев и Венко Колев Гайдаров от Тодоровци. По времето на кметуването си васията Иван Башев скрива беглика на цялото село, като заявява на турците, че е откраднат. Това негово твърдение не минава пред турските власти и те веднага го арестуват и пращат в Търново. Турският конак в Баланите е бил насред село. Започват разпити и мъчения. Иван е бил провесен с главата надолу и за малко да го обесят наистина, но му се разминава. Бива пуснат и се прибира на село. Твърди се, че укритите пари били един ботуш злато, което много напомня на ботуша със злато, даден от чорбаджи Петър Кънчев на турците, за да откупи Трявна от опожаряване и разграбване след Априлското въстание. Именно с тези пари и други волни дарения е построен и храмът.
Камъните са вадени от кариера, наречена „Дончовата стена”, североизточно от с. Балани.
Външно царквата е построена със зидария от дялани камъни с хоросан. Стрехите са от бигор, а покривът е покрит с каменни плочи, които са подменени с цигли през 1970 г. Основите на храмовата сграда са обградени с плочи с бетонна замазка.
Храмът е двускатна базилика с една абсидна конха и камбанария на западната фасада. Прозорците са с метални решетки. Дълъг е 20 м, широк 8 м и е висок 12 м. Камбанарията е около 15 м. Вътре има колони и малък емпорий.