Две думи

И всичките си думи да напиша

От тях ще имат смисъл само две.

Прелиствайки съдбата си предишна,

Проглеждам пак с очите на дете.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Сълза

Художник Иван Христов Грога

Художникът ми нарисува в бяло

Селото, в което съм роден.

Представи ми същинско огледало

На щастие, възторзи и подем.

В двореца си прибрах се и окичих

Платното на изкусният артист.

Атриумът светна, проясни се,

Приплясна сойка, хвръкна късен лист.

Полека бялото превзе простора

На вече сребърната ми душа.

Прозрачна призма светна във очите,

Разчупвайки ми бяло във дъга.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Щастливият

Във дълбокото

Се излегна реката.

Вирът е щастлив.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Есенен роман

Прелиства есенният вятър

Роман от хиляди листа:

Червени, жълти - по средата,

Оранжеви като в дъга.

Написаното му харесва.

Дори го кара да лети

През есенната безответност

На свободи и пълноти.

Когато свърши тази книга

И сетното листо отвя,

Притихна цялата вселена,

А вятърът щастлив заспа.

Стефан Стефанов

14.12.2019 ГББГ

Сребристата

Сребриста зима –

Цената на живота

Всеки ден расте.

Стефан Стефанов

11.12.2019ГББГ

Мечтите бягат от щастието

Боси щастливи крака.

Слънце със смях заредено.

Вихрушки от пепел – деца.

Лято безкрайно зелено.

Крайшник, домат, вълчи глад.

Приятели верни в игрите.

Сърдечният порив е млад.

От щастие бягат мечтите.

Стефан Стефанов

11.12.2019  ГББГ