Красавецо ти тъй си хубав!
Бледнее вечерна заря,
усмихват се звездите чудни...
чаровен си като роса!
Красавецо ти тъй си хубав!
Сияещ в тая мрачина.
Към теб е устремен просторът,
към твойта бяла светлина!
Красавецо ти тъй си хубав!
В нощта обаче, във нощта,
в зори разискрено поточе
на изток секва ти дъха!
Красавецо ти тъй си хубав!
Блестящ си, светъл, лъчина!
Да имах твойта смелост - ето,
звезда бих станал аз, звезда!
