23 февруари, 2012

Нова книга



Тези дни излезе от печат книгата „Храм Свети Йоан Предтеча - Балани“ под съставителството на бившия предстоятел на храма протойерей Стефан Стефанов. Книгата е от трийсетина страници, но с богата, цветна илюстрация, издадена от ЕКС-ПРЕС ООД - Габрово.
Историята на храма носи посмещение на починалия в началото на месец януари габровски журналист, писател и краевед Петър Проданов, когото отец Стефан нарича един истински „Златен габровец“.
Книгата е построена в няколко раздела: СЪСТАВ НА ЕНОРИЯТА, ПОМИНЪК, НАСЕЛЕНИЕ, СТРОЕЖ, СТРОИТЕЛИ И ЦЪРКОВНИ ПРЕДСТОЯТЕЛИ; ОСВЕЩАВАНЕ И СВЕЩЕНИЦИ, СЛУЖИЛИ В ХРАМА; ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛИ; ЦЪРКОВНИ ПЕВЦИ; ЗОГРАФИ, ИКОНИ И ИКОНОСТАС; ИМОТИ; РЕМОНТ; ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ.
Предлагаме на читателите част от историята.
Бояна Пенчева
Преди построяването на храма е имало църковище, в местността Кръста или Кръстовище. Съборът е бил на „Свети Дух” и ред по ред определени хора, наречени „васии”, са давали агне за курбан. Една година, когато народът се събрал на сбор, от гората излезли 6-8 въоръжени хайдуци, облечени в турски и български дрехи, и нападнали множеството. Всички се разбягали, за да се спасяват, а когато по-късно се върнали, видели, че казаните с курбана са преобърнати. Явно това се е сметнало за оскверняване на мястото и черковището било преместено на ново място - Ключът на югоизток от Баланите.
Това не е изненадващо, защото се знае, че около 80 хайдуци са бродили из горите около 40 години. Селото е било изгаряно два пъти. Вторият със сигурност от турци.
След освобождението населението се е черкувало в църквата в с. Нова махала. Това е била и причината по-будните хора да се съберат и да решат да построят свой собствен храм, мястото за който било подарено от Иван Попов.
Църквата „Свети Йоан Предтеча” е построена в годините 1895-1897 от братциговски, пещерски и тревненски майстори, като местният Христо Няголов им помагал и се учил от тях.
Помощ при строежа е оказало цялото население.
Предстоятели за построяване на църквата са били: Иван Колев, Иван С. Башев и Венко Колев Гайдаров от Тодоровци. По времето на кметуването си васията Иван Башев скрива беглика на цялото село, като заявява на турците, че е откраднат. Това негово твърдение не минава пред турските власти и те веднага го арестуват и пращат в Търново. Турският конак в Баланите е бил насред село. Започват разпити и мъчения. Иван е бил провесен с главата надолу и за малко да го обесят наистина, но му се разминава. Бива пуснат и се прибира на село. Твърди се, че укритите пари били един ботуш злато, което много напомня на ботуша със злато, даден от чорбаджи Петър Кънчев на турците, за да откупи Трявна от опожаряване и разграбване след Априлското въстание. Именно с тези пари и други волни дарения е построен и храмът.
Камъните са вадени от кариера, наречена „Дончовата стена”, североизточно от с. Балани.
Външно царквата е построена със зидария от дялани камъни с хоросан. Стрехите са от бигор, а покривът е покрит с каменни плочи, които са подменени с цигли през 1970 г. Основите на храмовата сграда са обградени с плочи с бетонна замазка.
Храмът е двускатна базилика с една абсидна конха и камбанария на западната фасада. Прозорците са с метални решетки. Дълъг е 20 м, широк 8 м и е висок 12 м. Камбанарията е около 15 м. Вътре има колони и малък емпорий.

22 декември, 2011

Зима - поезия от стихосбирката "Покой напоен с любов" на Стефан Стефанов

06 декември, 2011

Зов за помощ!


Приятели,
Най-после се реших да се квалифицирам в научната област.
Както знаете за това е необходимо да се напише и защити дисертация.
За успешното стартиране и завършване на проекта, разчитам изцяло на вас.
Моля да ми помогнете с: материали, методика и личен опит.
Темата на дисертацията е - "Марихуаната срещу хероина!".
Предварително ви благодаря и се надявам да споделите с мен, богатия си личен опит.
Ваш настоящ приятел и сигурен бъдещ доктор на науките. /подпис не се чете/.

04 октомври, 2011

Коктейл


      Един изтънчен вегетарианец би предпочел, заедно с чинийката за отпадъци и поставката за салфетки, да му бъде сервиран безалкохолен коктейл с две сламки, бъркалка, плодче и чадърче, вместо такъв с една сламка. Дори нещо повече, той би трябвало учтиво и любезно, но в същото време достатъчно енергично и настоятелно, да поиска втора сламка, ако все пак невежественото безхаберие, или направо да си го кажем, простащината в това заведение, му сервира коктейл само с една. Защото само при наличието на две сламки в изящна чаша с безалкохолен коктейл, има възможност да се сбъдне туй що носи онази употребявана от всички дума, с неизвестна им етимология, дума наричана присламчване. Тук е мястото да изясним на несведующите, точният й в действителност смисъл, а той гласи, че към теб може да се присламчи друг човек, само ако в коктейлната ти чаша стърчат кокетно, предизвикателно-подканващи, не една, а две сламки.
        По такъв начин, този иначе съвсем обикновен безалкохолен коктейл, може да се превърне в най-прекрасното питие, изпълнило с опияняващо съдържание иначе малко скучният ти живот.
Стефан Стефанов
04.10.2011 GBBG

27 септември, 2011

Хималайска сол


               
                Възползвайки се от нескритият ми пресантиман към невероятната Индия и прилежащите й Хималаи, една позната, успя така да ме оплете, че да ми продаде парче „розова хималайска сол”.
                В изпълнение на съответната рецепта започнах приемането й рано сутрин в стократно разредена доза в чаша вода.
                Хареса ми. Постепенно започнах да соля и ястията на трапезата си. В началото по малко, но скоро се пристрастих и количествата сол силно нараснаха.
                Трябваше да се сетя, че това ще се плаща, по някакъв начин, но чак пак по такъв...
                Сега рева като хималайска мечка, точно в сюблимният момент.
                Жените се втрещяват и настръхват, но кой знае защо не бягат, нито пък тя - ДИСТРИБУТОРКАТА!?
СС
27.09.2011 GBBG

Безпричинна радост



      







  Парченце „безпричинна радост” падна от Райската градина в моята. Цветята пощуряха. Започна небивал цъфтеж и миризми. Само за миг всичко се преобрази до неузнаваемост. Зашеметяващ цветен килим и упояващи душата ухания изпълниха двора. Самият аз не бях на себе си, да не говорим за птичките, пчеличките, домашните ми котки и двете дъждовни жаби живеещи в шумата под чемшира, всички бяха в еуфория.
         Уплаших се!?
         Взех парченцето „безпричинна радост” и се изкачих на най-високият връх на планината, нали живея в град на планина и в гора, протегнах ръка нагоре и казах:
- Връщам ви го!
- Кое? - попитаха отгоре.
- Парченцето „безпричинна радост”, падна от вас.
- Задръж го – каза глас преизпълнен с безпричинна щедрост – тук има предостатъчно.
Бях забравил, че безпричинните неща никога не свършват!
Стефан Стефанов
27.09.2011 GBBG