Лефтера

 

Ой, ми вас друшле убави,

Убави, още гиздави,

Я си ми друшле кажете,

Оди ли ощи лефтера,

Пустата мома Милена?

Или съ вече углъви,

Углъви, още задоми

За някой местен сербезин

Или пък торлак незнаен?

Ой, ми та тебе лудо ле,

Ой, ми та тебе младо ле,

Като ни питаш да кажем,

Да кажем без да те лъжем.

Още си оди лефтера

Пустата мома Милена

И ни сербези поглява,

Ни ми торлаци задява.

Най-ми та чака тебе ле

За тебе да се углъви

Със тебе да се задоми,

Чи й е време настало,

Къща саминка да върти,

Дечица много да роди.

 

Стефан Стефанов

25.11.2023 Чавей

Завръщане

 

 

Със плеромна наслада

от теофанна същност,

психеята екстазно

в домът си се завръща.

 

Стефан Стефанов

05.11.2023 Чавей

 

Цъфнала мома

 

 

Цъфнала мома, вързала,

и през гората бързала,

 

да си ми иде, отиде

на връх Балкана да види:

 

Какво е чудо станало,

станало и останало

 

на връх ми свети Никола,

там дето вий се сокола.

 

И като близко пристъпи,

цяла се в слънце окъпи.

 

Че там я чакат сватбари

със десет коли товари

 

за тежка сватба готови

със дари пушки, пищови.

 

Че либето ѝ, комита,

вече я иска - не пита:

 

Дали тя, ще му пристане,

та булка чудна да стане?

 

То всичко вече решено…

Радвай се моме Милено!

 

Стефан Стефанов

30.10.2023 Чавей

 

 

Фурнаджийска лопата

 

Това е фурнаджийската лопата на баба ми Пена. Ето и една истинска история свързана с нея.

Като млада булка, веднага след сватбата, тръпнала, непретръпнала ето я тя, на вечеря с новата си многобройна фамилия. И тогава прадядо ми Иван, нейният свекър, рекъл: я булка Стефънце, - по нашият край тъй им викат на жените, по име на мъжете им: вземи да омесиш и изпечеш хляб за синца ни. Скочила баба ми като ужилена, заключила се в стаята с нощвите и цяла нощ месила и премесвала, втасвала и превтасвала, пекла и допичала, но на сутринта, на закуска, сложила димящите самуни на паралията.

Благословил прадядо ми, разчупил хляба, опитал и рекъл: браво булка, много ти е хубав хлябът. Зарадвала се баба ми, камък и паднал от сърце. А прадядо ми продължил: от сега нататък ти ще месиш хляба за домочадието. Плакала ли е баба ми, радвала ли се е, не е твърде известно, но от тогава тя, два пъти в седмицата е месвала и пекла хляб за многобройният си нов род.

Такива ми ти истински истории от туй ми чудно село Чавей.

 

Ял от бабините хлябове,

внук Стефан 27.10.2023 Чавей

Светли нощи

 

 

 

Радостотворен плач

в очите ми прелива.

Премного благодат –

душата е щастлива.

 

По нощите не спя,

а то и няма нужда.

Пръскам светлина –

своя, а не чужда!

 

Стефан Стефанов

26.10.2023 Чавей

Тази игра

 

Аз те намерих,

ти ме позна

в безсънни нощи,

в сълзи от смях.

 

Така започва

тази игра -

любов омайна

за мъж и жена.

 

Стефан Стефанов

26.10.2023 Чавей

Красота

 

Живея в шепите на Бога.

В сърцето Му, живея аз.

Там няма страсти и тревоги.

Там има само красота!

Стефат Стефанов

22.10.2023 Чавей