Къпина

По-дива от черна къпина
По-сладка от меден нектар
Тя впи се във мойта родина
И цяла заля я с пожар

Стефан Стефанов
20.02.2010 GBBG

Стил

Облече малка черна рокля
И сложи тъмни очила
И шапката бе в тона нощен
В едно със чанта и пера

От всякъде стилът струеше
Ноар наричан във Пари
Но щом го зърна – то избухна
В кармин и пурпурни лъчи

Разкъса черната прокоба
Захвърли тъмната съдба
Нощта дори отстъпи тиха
Щом в нея гола засия

Блестящи фойерверки цветни
Заря от пищтни викове
Дъга притисна се в небето
А тя в очите на момче

Стефан Стефанов
26.02.2010 GBBG

Две бебета...

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе:
~ Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе:
~ Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе:
~ Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе:
~ Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...

Невярващото бебе:
~ Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...

Вярващото бебе:
~ Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

Невярващото бебе:
~ Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...

Вярващото бебе:
~ О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!

Невярващото бебе:
~ Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?

Вярващото бебе:
~ Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе:
~ Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...

Вярващото бебе:
~ Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Неизвестен автор.

Отмина ме...

Отмина ме детството свято.
Прескачам вълна свед вълна.
Ще спра ли да бъда когато,
Задъхан пропусна една!?

Недко Косев
Габрово

Дамски клуб

Посвещава се на преослепителните създания от Габровският дамски клуб




Във клуба им живот кипи
Шампанско, рози, Булгари.

Париж, Венеция и Рим,
В едно с Глинажа и Максим.

Блестят зениците в нощта
Рисуват с устни червила.

Сърца отворени – любов,
Взаимност, близост, нежен зов.

На токчета пристигат те
В шифон, тафта и кадифе.

Преослепителни жени
Със силуети на сърни.

О, дамски клуб неповторим,
Дари ме с миг незабравим!

Стефан Стефанов
07.01.2010 г. GBBG