Блогът на Стефан: март 2010

26 март, 2010

№ 42

№ 42

На номер 42,
Живее си малка страна.
Нищожен е нейният двор -
Парченце безценна земя.

А вътре във малката площ
Поля, планини и гори,
Ливади от цветен разкош,
Реки с бистроструйни води.

На изток лениво лежи
На златния пясъчен праг,
Море от мечти и вълни –
Магия за всеки моряк.

Където да идеш по таз,
Трогателно малка земя
Със чувство на дивен възторг
Изпълва се твойта душа!

О, дом на отци и деди,
Строен със неистов стремеж,
На този адрес остани,
Да сторя и аз тук градеж!

Стефан Стефанов
26.03.2010 GBBG

25 март, 2010

По терлици

По терлици

По терлици щапури си
Двегодишно момче.
Във устата завира си
Сладко малко кутре.

Сериозно е челото
И очите следят
Този кон на поляната,
Тъй голям и крилат.

Докъде ли ще стигнете
Вий терлички в света?
Бързо яхайте кончето,
С чудно име Мечта!

Стефан Стефанов
24.03.2010 GBBG

22 март, 2010

На западния...

На западния склон на пустотата
Засели се безмилостна съдба.
Сълзата детска бисерно изгря.

Стефан Стефанов
22.03.2010 GBBG

21 март, 2010

Не срещай...

Не срещай…

На Цени Колева - любителка на хубавото вино
и ценителка на хубавата поезия

Не срещай ти вино със устните
От друго опиват се те.
Малини червени засмукали
И сладкият дъх на момче.

Пияни от срещите в тъмното,
Разсипват вълшебни слова –
Брилянти от радости сбъднати,
Шампанско от смях и тъга.

Разпукват се страстно те – устните.
Ухае червения цвят.
Целунати биват мечтите ни
И тръпнещ е целият свят.

Стефан Стефанов
17-18.03.2010 GBBG

Живот

Живот

На бойната сцена наречена
От някой вълшебно – Живот,
Яви се върховният варварин
Загърнат във черния код.

Със знаме ушито от страхове,
Развяно на грозният щик,
Препускаше лудо из пустата,
Безпаметно този войник.

Чрез ярост, жестокост, насилие
Помиташе той светове.
Дори не туптеше сърцето му,
От глетчер сковано то бе.

Така триумфално съсипваше
Безкрайната цветна дъга,
До горе заровил ботушите
Във черната вече земя.

Когато в пожари бе сцената,
Наречена скръбно – Живот,
А той бе заграбил и слънцето
Свалено от синия свод.

Тогава отнякъде мъничка,
Със синкаво сини крила,
Във дланите груби и кървави,
Се сгуши нищожна съдба.

През призмата синя на чувствата
Премина духът му смутен.
Разложи се мигом ръждивото
И сипна се новия ден.

Захвърли оръжия пагубни.
Прегърна поля и гори.
Сърцето му – късче от глетчера
Във аквамарин прокърви.

На сцената нежно наречена -
Живот, всред цветя и мечти,
С наслада отпиваше сокове
От щастие, мир, добрини…

Стефан Стефанов
21.03.2010 GBBG

20 март, 2010

Двубой

Двубой

Със удар на лапа започна се
Метежът във дивия лес.
Тревожно запратиха птиците,
По клоните страшната вест.

По време на битката яростна
Изсъхнаха свежи треви,
В цветята безцветно уплашени
Животът свиреп прокърви.

Замряха за миг и дърветата
От страх пред жестоката власт.
Двубоят приключи във тъмното
На смъртно раззината паст.

А после начена пак джунглата
Да диша със дъх учестен,
Продухвайки бодро тръбите си
За химна на новия ден.

Стефан Стефанов
18-20.03.2010 GBBG

17 март, 2010

Попадна...

Попадна…

Попадна коприната мека
На пръсти от звезден атлаз.
Не спря да искри, и полека,
Превърна се в дивен екстаз!

Стефан Стефанов
11.03.2010 GBBG

Напълно...

Напълно…

Напълно немислимо е полето,
Простряло се всред синкавата шир.
Конете ми препускащи свободно,
Припадат упоени в тоя мир.

Стефан Стефанов
11.03.2010 GBBG

14 март, 2010

Устни

Устни

Във ъглите скрити на устните,
Таят се вълшебни дъги,
От ручеи бистри и капчици,
До бури от прах и звезди.

От там се извиват по стръмното
Лъчисти пътеки с мечти
Или пък изскачат от тъмното
Перлено русите дни.

И дим се прокрадва понякога,
Примесен със вкус на кафе.
Момиче докосващо бузите
На прасково сладко момче.

Какво ли там няма, по ъглите,
На устни от сочен живот…
Целувай ти страстно дъгите им,
Шедьовър е техният свод!

Стефан Стефанов
14.03.2010 GBBG

13 март, 2010

Огледало

Огледало

На неповторимата Радослава Богданова

Неповторимият отблясък
На сребърната му душа,
Извиква тръпка по снагата
И смут в трептящите сърца.

По него лик не се задържа
И спомен няма от преди.
За бъдеще да не говорим,
То само днешното следи.

Щом се изправиш ти пред него,
Двубоят вече е решен,
Чрез аржентинската магия
От сабята му поразен.

През твоите очи то гледа,
Със тебе жестове дели,
Но не е маска ни икона,
По него бръчка не личи.

Като потомствен благородник
То пази тайни светове –
Разголени пред него лудо
Съдби, от древни векове.

Поискай си го за приятел.
Не скривай земният си лик
И то ще те дари богато,
Със истината всеки миг!

Стефан Стефанов
13.03.2010 GBBG