№ 42

№ 42

На номер 42,
Живее си малка страна.
Нищожен е нейният двор -
Парченце безценна земя.


А вътре във малката площ
Поля, планини и гори,
Ливади от цветен разкош,
Реки с бистроструйни води.

На изток лениво лежи
На златния пясъчен праг,
Море от мечти и вълни –
Магия за всеки моряк.

Където да идеш по таз,
Трогателно малка земя
Със чувство на дивен възторг
Изпълва се твойта душа!

О, дом на отци и деди,
Строен със неистов стремеж,
На този адрес остани,
Да сторя и аз тук градеж!

Стефан Стефанов
26.03.2010 GBBG