Огледало

Огледало

На неповторимата Радослава Богданова

Неповторимият отблясък
На сребърната му душа,
Извиква тръпка по снагата
И смут в трептящите сърца.

По него лик не се задържа
И спомен няма от преди.
За бъдеще да не говорим,
То само днешното следи.

Щом се изправиш ти пред него,
Двубоят вече е решен,
Чрез аржентинската магия
От сабята му поразен.

През твоите очи то гледа,
Със тебе жестове дели,
Но не е маска ни икона,
По него бръчка не личи.

Като потомствен благородник
То пази тайни светове –
Разголени пред него лудо
Съдби, от древни векове.

Поискай си го за приятел.
Не скривай земният си лик
И то ще те дари богато,
Със истината всеки миг!

Стефан Стефанов
13.03.2010 GBBG