Тези бели дантели
Гиздаво пощурели
По снагите им тичат
В пазвите им надничат
По ръцете минават
Под полите им шават
С шум пресрещат бедрата
С шепот тънък ръката
Къдрави сме и меки
Везани пък и леки
Нас преследват момците
Нас желаят очите
Но защо ни разкъсват
И смехът ни прекъсват
И защо по земята
А момата горката!?
Стефан Стефанов
18.05.2010 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар