24 септември, 2010
Безсмъртие
Безсмъртие
Във опит за безсмъртие все пиша
И стиховете сякаш са с душа -
Обичат страстно, учестено дишат,
Канелен вкус и мирис на жена.
Навсякъде изящество разкошно -
Красиви гледки, паметни съдби,
Горещи срещи, безподобни бури,
Притискащи се влюбени гърди.
Каквото и да зърна с тях очите,
С каквито и идеи да летя –
Безценно е покълналото жито,
Неповторима капката роса.
Но този порив никога не свършва.
Разплакан съм от тези стихове.
Душата морна моли за почивка.
Творецът жажда нови светове.
Във опит за безсмъртие все дишам –
Самото съвършенство овладял,
Ще бъде вечност ако само мигом
На някой друг парченце съм предал!
Стефан Стефанов
24.09.2010 GBBG
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Докосната завинаги!Прекрасно!
ОтговорИзтриванеБлагодаря на Надеждата!
ОтговорИзтриване