Етюд

Етюд
Понякога денят лежи,
като изгубен на пианото.
Поглежда ме с безброй лъжи
и се почесва с крак през рамото.
Дори от мекия фотьойл
подушвам тежките му облаци,
разбърканото му лице
и смеховете по прозорците.
По улиците ме следи
и влиза с мен във кафенетата.
За миг на четири очи
не ме оставя със надеждата.
А щом до нейната снага,
допра аз устните напукани,
във водопада на страстта
безсрамно хвърля куп илюзии.
От уличният музикант,
от пейката на парк през зимата,
от яркият витринен стан,
от шум на байк и код – пресилено.
Изгражда той перфектен план
и води ме в потайно студио,
да разиграваме етюд
за котарак, бохем и музите.
Стефан Стефанов
11.03.2011 GBBG