Срамниче!

       Чудни са делата Ти Господи!

       Ти си дивно Велик!

       В подобната ни на Райска градина Родина, пълна с неизказани чудеса и зашеметяващи прелести, Той се е погрижил да разцъфне едно изумително цветенце, наречено Срамниче.

       Скромно на вид, дори незабележимо всред разкошната прешарена черга на цветята, то крие стъписваща тайна.

       Докато си хортувахме за това-онова с една умъдряла от годините посребряла жена, дойде реч и за него. 
       - По времето на моята баба – каза тази стара и поизморена душа – Срамничето бе с две трети червена сърцевина и една трета бяло кръжило.

       По времето на моята майка Срамничето бе наполовина червено и наполовина бяло.

       Сега, по мое време, от червеното му пълно с живот сърце е останала само една нищожна капчица кръв.

       Не ми се мисли какво ще бъде Срамничето по времето на моята дъщеря!

       По стари вярвания на човеци, близо до Природата и Бога, това цвете е мерило за срам, с което Бог изобличава нашето безсрамие.

       Повече червено – повече срам.

       Повече бяло – повече безсрамие.

       Прости ни Господи, не остана праведен!

О. Стефан

14.02.2013 г. Габрово