16 февруари, 2014

Червените маневри


Червените й гащи се разтичаха.
Момчетата крадливо занадничаха.

На Веспата извади тя душата,
А вятърът олющи й боята.

По булеварди, улички изгубени,
Край кафенета с масички за влюбени,

Прелиташе червена и опасна,
Безсрамно млада, луда и прекрасна.

Звезди, мотори, музика, приятели,
Жасмин и рози, пейки за мечтатели.

Трептеше с тях моминската й пазва,
Но в мигом спря, щом той я заприказва.

И от тогава Веспата, душичката,
Подпуши здраво милата, горкичката,

Че заедно с червените й страсти,
Възседна я и Джино от бар „Здрасти”.

Стефан Стефанов

15.02.2014 GBBG

15 февруари, 2014

Къщи



Разклатени са къщите, озъбени.
Очите им прободени, избодени.
Перчемите им  стари, изпроскубани.
Душите им откраднати, погубени.

На колене са вече силом паднали.
Със пояси от камъни пропаднали.
С силяси празни, никой не нападнали.
С огнища черни, но без огън пламнали.

Отиват си, поемат към отвъдното.
Опазили и нас и тях за бъдното.   
Безропотно приели, явно съдното.
Предадени – за щастие несбъднато.

Стефан Стефанов

15.02.2014 GBGB

11 февруари, 2014

Понякога и завинаги

На СС

Огромни са очите й в зеленото.
Горещи са следите й в студеното.
Настръхва кожата й в забраненото.
А устните й срам са за червеното.

Жълтици са косите й всред пяната.
Уханен е дъхът й всред поляната.
Понякога е толкова задяната,
Че спира времето насред промяната.

Понякога е топла, близка, пареща.
Понякога е гъвкава и жалеща.
Понякога е безпардонно плашеща,
А много пъти просто жадно мамеща.

Била е тъжна, силна и почтителна.
Понякога била е раздразнителна.
Припомням си я даже възхитителна.
Но в други нощи не до там общителна.

Била е всичко за по малко в дните ми.
Но винаги присъства във мечтите ми.

Стефан Стефанов

09.02.2014 GBBG

01 февруари, 2014

Отец Стефан от габровската църква „Света Троица” спечели първа награда в конкурса за старобългарски писмена



Бояна Пенчева

           През 2013 – та година, когато Европа отбеляза 1150 години от Великоморавската мисия на св.св. Кирил и Методий, Фондация „Свети Евтимий, Патриарх Български” и Столична библиотека – Детско-юношески отдел, обявиха литературен и художествен конкурс „Защо са ни скъпи старобългарските писмена”.
            Конкурсът се проведе с подкрепата на Синдиката на българските учители и Агенцията за българите в чужбина.
            Преди няколко дни – на 20 януари, във връзка с празника на Свети Патриарх Евтимий организаторите обявиха наградите и отличените творби. Това стана на тържествено откриване на изложба с литературни и художествени творби от обявения Национален конкурс с международно участие.
            Първа награда във възрастовата група над 18 години се присъжда на Стефан Стефанов, свещеник в храм „Света Троица” – Габрово, за стихотворението „Свещените знаци”, с украса от Татяна Хюстан, САЩ.
            Всъщност Татяна Хюстан по своя инициатива изпраща стихотворението на отец Стефан за участие в конкурса. Свещеникът научава, когато организаторите му се обаждат, че получава литературно отличие.
            Госпожа Хюстън живее повече от 20 години в град Остин, Тексас, и се занимава предимно с български фолклор, танци, книги. В средата на юни 2010 г. художничката откри изложба „Сакрални миниатюри” в храм „Света Троица” в Габрово.
            Експозицията представяше 50 нейни творби в два раздела – първият с миниатюри, вдъхновени от ръкописи, съхранявани в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Вторият раздел – от по-свободни композиции, в които са вложени и библейски текстове и молитви.
Татяна Хюстън познава отец Стефан и като автор и е решила, че стихотворението му „Свещените знаци” има място точно в този конкурс. Явно това е преценила и комисията в състав: Веселина Тонова /писател/, Мария Братинова /богослов/ и Лили Спасова /писател/, за да присъди първа награда на отеца.
И сега малко по-подробно за самия автор, който натрупа доста дълга творческа биография.
Първата му стихосбирка  - илюстрована, четириезична, излезе през 2002 г. и се нарича „Благодарение на Словото”.
Седмица преди Петковден на 2009 година габровският свещеник представи стихосбирката си „Покой напоен с любов”, която съдържа 36 стихотворения, събрани в няколко раздела. В последния от тях стихотворенията са в стил хайку. Няколко от стихотворенията са посветени на любовта. Любовта в абсолютното и измерение. Според отец Стефан единствената реалност, която съществува, е любовта и ние живеем само в тази реалност.
„Всичко друго е измислица. Ако осъзнаем това и го възприемем, веднага се получава спокойствие, умиротворение и блаженство”, казва отец Стефан.
След поетичните книги последва серия от изследователски трудове за историята на габровските храмове.
Под съставителството на протойерей Стефан Стефанов от 2010 до 2013 година излязоха историите на няколко храма: Храм „Свети Димитър” в Етъра, Храм „Свети Николай” в Поповци, Храм „Свети Йоан Предтеча” в Балани, Храм „Покров на Пресвета Богородица” в Топлеш и Храм „Света Параскева” във Враниловци.
Стихотворението „Свещените знаци” е отлично попадение в темата на конкурса, според оценяващите. Защото с превода на Светите книги на говорим народен език и със защитаването на правото му съществуване, редом с латински, гръцки и еврейски, светите братя Кирил и Методий изпреварват с близо пет века  реформацията в богослужението, литературата и културата на Средновековна Европа.

Татяна Хюстан като българин от чужбина също участва в конкурса с авторски интерпретации на художествени орнаменти от ръкописи и книги и елементи от тях и печели второ място в нейния раздел. Първото е за Елизабет Богданова Ферара от Рим.