Къщи

Разклатени са къщите, озъбени.

Очите им прободени, избодени.

Перчемите им  стари, изпроскубани.

Душите им откраднати, погубени.

На колене са вече силом паднали.

Със пояси от камъни пропаднали.

С силяси празни, никой не нападнали.

С огнища черни, но без огън пламнали.

Отиват си, поемат към отвъдното.

Опазили и нас и тях за бъдното.   

Безропотно приели, явно съдното.

Предадени – за щастие несбъднато.

Стефан Стефанов

15.02.2014 GBGB