Червените й гащи се разтичаха.
Момчетата крадливо занадничаха.
На Веспата извади тя душата,
А вятърът олющи й боята.
По булеварди, улички изгубени,
Край кафенета с масички за
влюбени,
Прелиташе червена и опасна,
Безсрамно млада, луда и прекрасна.
Звезди, мотори, музика, приятели,
Жасмин и рози, пейки за мечтатели.
Трептеше с тях моминската й пазва,
Но в мигом спря, щом той я
заприказва.
И от тогава Веспата, душичката,
Подпуши здраво милата, горкичката,
Че заедно с червените й страсти,
Възседна я и Джино от бар „Здрасти”.
Стефан Стефанов
15.02.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар