Изтънченият ръб на светлината
Пространството придърпа подръка.
Кръстосаха се мигом небесата
И топлина по пътя се разля.
Горещо, тъмно, влажно и блажено,
Животодайно място без лъчи.
Събират се отвсякъде простори,
Но истината тихичко мълчи.
Понякога на римите прибоя
Заливат ме със пенести вълни.
Задъхан съм и дълго време бродя
По плодестите пурпурни води.
Но как я помня, шеметна и страстна,
Гореща и готова за възторг,
Престъпно млада, дивна и опасна,
Незнайно - моя, ложе и чертог.
По тънкият й ръб на светлината
Прокрадна се на щастие небе…
Какви очи! Какви безкрайни клетки,
Препълнени със сълзи на дете!
Стефан Стефанов
04.03.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар