Дрезина

На прелеза бе кацнала дрезината,

С червената си рокличка – любимата.

Стоеше кротко, тихо се усмехваше,

Фучеше с пара, после пак притихваше.

Така унесена в мечтания за бъдното.

Затънала като луна във тъмното,

Предчувстваше незнайните предели,

Със релсите примамливо поели.

И щом политна в дивите покои,

По мостове, в тунели, и завои,

Разтвори се душата й в безкрая

Във вятъра открила сладко рая!

Стефан Стефанов

18.03.2014 GBBG