Днес е 22 март – равноденствие, Първа пролет, ново начало, ново раждане и
там каквото се сетите още.
По това време в горите и полянките около Узана, левурдата превзема територии.
Решавам да напълня раницата за приятели и любители на диво-оранжерийните продукти.
Качвам се на Алфата и отпрашваме
през гори и върхари по меки горски пътища. Тя е Q4 и не се дава лесно, но все пак не е Виетнамка,
оставям я посред гората, пред една огромна яма пълна с кална вода и стръмни
брегове със сериозна денивелация. Мятам раницата на гръб и продължавам по пътя.
Знам точно къде отивам.
Да де, но и тя знае! Пресни следи
от мечи лапи изникнали от нищото, дълбоко и ясно отпечатани във влажната почва
тичат пред мен.
Ах тая ранобудница, изпреварила
ме е. Забързвам крачки с надежда, че все още не е късно.
Когато запъхтян и плувнал в пот
стигам до плантацията с левурда виждам, че мечката вече се е настанила и е започнала угощението без мен. Седи си тя като човек, скубе с лапи околните леста
и сладко си похапва.
Без да губя никакво време,
разтварям раницата и също с две ръце започвам да скубя и пъхам в нея виталната
зелена свежест.
Мечката ме видя и веднага разбра
за какво иде реч. Изправи се и започна ожесточено да пасе, да скубе с лапи и да
тъпче левурдата в устата си.
Аз не се отказвам, скубя толкова
бързо, колкото мога.
Мечката от своя страна ускори
темпото, с което до сега унищожаваше зелената магия, до непосилни за мен диви
стойности.
Сигурно от страни изглеждаме като
забавен епизод от мултфилм: аз от единия край на поляната, тя от другия и
постепенно се приближаваме до центъра й и един към друг.
Нещата станаха сериозни, мечката
не само, че не перставаше да яде и непрекъснато
ме следеше, но намери време да изреве и с това да ме предупреди, че вече губи
търпение и сериозно се е замислила да ми даде един хубав мечешки урок по добри
обноски.
Разбирам отлично недвусмисленото
й послание. Все пак съм само един градски натрапник, който се опитва да
напазарува, без да си плати, от нейният див супермаркет и то мечи лук!
Стефан Стефанов
31.03.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар