На СС
Огромни са очите й в зеленото.
Горещи са
следите й в студеното.
Настръхва
кожата й в забраненото.
А устните
й срам са за червеното.
Жълтици
са косите й всред пяната.
Уханен е
дъхът й всред поляната.
Понякога
е толкова задяната,
Че спира времето
насред промяната.
Понякога
е топла, близка, пареща.
Понякога
е гъвкава и жалеща.
Понякога
е безпардонно плашеща,
А много
пъти просто жадно мамеща.
Била е
тъжна, силна и почтителна.
Понякога
била е раздразнителна.
Припомням
си я даже възхитителна.
Но в други
нощи не до там общителна.
Била е
всичко за по малко в дните ми.
Но винаги присъства във мечтите ми.
Стефан
Стефанов
09.02.2014
GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар