ПРЕПОДРЕЖДАНЕ

Оптичната илюзия намигна

През призмата на очното стъкло.

Към центъра запрати мисъл-форма,

Маскирана със цветно облекло.

Импулсите поеха този случай -

По очния, разтичаха се нерв

За да докладват с най-голяма точност,

За пролетта без никакъв резерв.

И центърът задейства се веднага.

Ресурсите използвайки до край.

Картина спретна, безподобно млада

На цялата вселена видна май.

Умът тогава здравата зае се

Да смята, да проучва, да реди…

Но уморен от трудове тегобни

Вселената набързо пререди.

И от тогава гледам си в безкрая,

И свиркам си нехайно, ей тъка,

Светът за мен е в пъти по-прекрасен,

И още ще е - стига да река!

Стефан Стефанов

06.05.2014 GBBG