На истината
цветното хвърчило,
Отвя го вятър с пуканато
крило.
Замрежи се
небето, стана сиво,
И дъжд поднесе в
старото бистро.
Капчуците това си
и очакват,
Раздрънкаха се за
какво ли не:
Дали водата не е
много прясна
И от къде в
действителност се взе!?
Светкавиците тъй
се понапиха
Изпразвайки душите
си до волт,
Че бурята –
сърдита странна птица,
Се разгърмя със
някакъв си колт.
И само то –
ведрото в сушината,
Облизваше пресъхнали
уста,
Дори и капка не
попадна в него,
А слънцето отново
надделя…
Стефан Стефанов
03.08.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар