Обезумяла

Обезумяла, Изпоцапана с любов  - В съня си сте

Обезумяла,

Изпоцапана с любов  -

В съня си стене!

Стефан Стефанов

20.10.2014 GBBG

Сладко от смокини

В градината на баба се изхитри

Да се промъкне южна красота.

Как в нощите треперещи и китни,

Съгря до бяло тънката снага?

И избуяла с влагата напролет,

Закичи се с корона от листа,

В която вплете цветове уханни,

Превръщайки ги в сладка негота.

Когато почнах дарът да събирам,

Ръцете ми полепнаха с балсам.

Нескрит разкош, като блага ракия,

Подпали ме като момински срам.

Тогава си припомних сеутата,

Обхващаща домашният ни стан,

Огнището, бурканите, сладката…

И бабината тъй корава длан,

С която сторваше самото чудо,

От сочните презрели плодове

Да сътвори прекрасно царско блюдо,

За нас децата с мръсните ръце.

Стефан Стефанав

10.10.2014 GBBG

Любовният шинел

Любовният шинел извадих тоихо,

Прилежно сдиплен в тъмния килер.

Разгърнах го, и раните пропиха,

Кръвта ми сетна, с вкус на офицер.

Прегледах го, та аз си го познавам,

С завързани очи го виждам как

Обгръща ме и бурята престава –

Куршумите се крият в хлъзгав мрак

Настана време пак да се прегърнем,

Да скочим пак в окопите, в калта,

За бой да се приготвим, да отвърнем,

Че пак сме двама точно във целта.

Войната не спечелихме предишна

И в тази пак от страх съм вледенен,

Но ти шинел, пази една въздишка
За сетният й изстрел споделен.

Възможно ли е в мрака, щом си легнем,

Със теб шинел, в блиндажа на страстта,

По цяла нощ за нея да си мислим,

Пияни от безумна самота!?

А утре още, в първата ни битка,

Понесени направо към смъртта,

Ще паднем с песен, за да ни запомни,

Взривени от мощта на любовта.

Стефан Стефанов

06.04.2014 GBBG