Сладко от смокини

В градината на баба се изхитри

Да се промъкне южна красота.

Как в нощите треперещи и китни,

Съгря до бяло тънката снага?

И избуяла с влагата напролет,

Закичи се с корона от листа,

В която вплете цветове уханни,

Превръщайки ги в сладка негота.

Когато почнах дарът да събирам,

Ръцете ми полепнаха с балсам.

Нескрит разкош, като блага ракия,

Подпали ме като момински срам.

Тогава си припомних сеутата,

Обхващаща домашният ни стан,

Огнището, бурканите, сладката…

И бабината тъй корава длан,

С която сторваше самото чудо,

От сочните презрели плодове

Да сътвори прекрасно царско блюдо,

За нас децата с мръсните ръце.

Стефан Стефанав

10.10.2014 GBBG