Любовният шинел извадих тоихо,
Прилежно сдиплен в тъмния килер.
Разгърнах го, и раните пропиха,
Кръвта ми сетна, с вкус на офицер.
Прегледах го, та аз си го познавам,
С завързани очи го виждам как
Обгръща ме и бурята престава –
Куршумите се крият в хлъзгав мрак
Настана време пак да се прегърнем,
Да скочим пак в окопите, в калта,
За бой да се приготвим, да отвърнем,
Че пак сме двама точно във целта.
Войната не спечелихме предишна
И в тази пак от страх съм вледенен,
Но ти шинел, пази една въздишка
За сетният й изстрел споделен.
За сетният й изстрел споделен.
Възможно ли е в мрака, щом си легнем,
Със теб шинел, в блиндажа на страстта,
По цяла нощ за нея да си мислим,
Пияни от безумна самота!?
А утре още, в първата ни битка,
Понесени направо към смъртта,
Ще паднем с песен, за да ни запомни,
Взривени от мощта на любовта.
Стефан Стефанов
06.04.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар