Налях от синьото небе
Във чашата си малко нежност.
Какви прекрасни цветове,
А и вкусът й – безметежност.
Верандата си преоткрих,
Шезлонга мамещ за почивка...
Излегнах се, но скочи в мен,
Издебналата ме сънливка.
Тя дълго, дълго се въртя,
Докато място си намери,
Замърка, после и заспа,
Напридайки ми куп кадели.
Така аз с чаша във ръка
И котка спяща право в скута
Отпивам глътки – по една,
От марка синя - най-прочута.
Стефан Стефанов
21.02.2015 GBBG