Утрото навън ме гони.
Котката ми тихичко ръмжи.
Водопадите се спускат нежно.
Корените жаждат за звезди.
Избуяло е кокичето всред преспите.
Минзухарите превземат планини.
Уж студено е на лапите горещите,
А с омайна радост слънцето блести.
По-високо, вика планината.
Мечките разменят си следи.
Нямам карта, даже не посока.
Щастие отвсякъде струи.
Стефан Стефанов
12.02.2015 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар