Синя нежност

Налях от синьото небе

Във чашата си малко нежност.

Какви прекрасни цветове,

А и вкусът й – безметежност.

Верандата си преоткрих,

Шезлонга мамещ за почивка...

Излегнах се, но скочи в мен,

Издебналата ме сънливка.

Тя дълго, дълго се въртя,

Докато място си намери,

Замърка, после и заспа,

Напридайки ми куп кадели.

Така аз с чаша във ръка

И котка спяща право в скута

Отпивам глътки – по една,

От марка синя - най-прочута.

Стефан Стефанов

21.02.2015 GBBG