Заспивай Лято

Да охлади горещата си пазва

Се хвърли Лятото във вир дълбок.

Поплува малко, взе да се разхлажда

И да се прави на заспал жабок.

Но бързо му омръзна, колко жалко,

По пепел стъпват босите крака,

Вихрушката се сили, непонятно,

Да вдигне силом няколко листа…

Прегаря маранята на предела.

От огън е тъкана хубостта.

На струйки пот крепи се вододела

На девствената морна красота.

Надвечер иде с полъх на прохладник.

Изкачва се по хребета сърна.

Сияйна нощ очите ми ограбва.

Заспивай Лято, идва ми мома.

Стефан Стефанов

21.07.2015 GBBG