По покривите се разхождам тайно, всред хиляди комини и мечти, не се показвам, нека е незнайно къде зимуват есенни мъгли. Там гледката наистина е смела и вятърът не ходи на парад. Там слънцето навсякъде е стелла и всичко е един голям площад - тъкан със обич и безкрайна щедрост, бродиран вещо с падащи звезди. А облаците са памучна нежност, попиваща неканени сълзи. Очаквам Ви, качете се при мене на покрива на чудния ни свят, запазил съм за всеки стряха топла и свобода, с която съм богат. Стефан Стефанов 24.08.2016 ГББГ |
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Pokriv/226896.html#ixzz4IFmZE4yx
Няма коментари:
Публикуване на коментар