Простори

Началото бе пълно със простори

И там летяха моите мечти.

Уханен звън утихна, но почти,

До рехавите призрачни стобори.

Сфуматото прикрива пак безкрая

На истинската вечна красота, -

Превръщайки я в странна висота,

Завинаги откъсната от рая.

При тях се връщам, ето планината

И оня връх..., на облаци платната,

С които поря небосвода чист.

Прибирам се във родното пространство.

Звездите пишат дивното си тайнство.

Ръцете ми изпускат празен лист.

Стефан Стефанов

05.02.2018 ГББГ