Единственото което остава

Раменете ми са широки, а сърцето кораво.

Вървя по пътя, а ми се иска да бързам.

Бързам по пътя, а ми се иска да тичам.

Тичам по пътя, а ми се иска да летя.

Летя над пътя, а крилата ми са бели.

Крилата ми са бели, а сърцето кораво.

Вятърът е все по-силен, а аз съм все по-високо.

Ставам все по-силен /заради него/, а сърцето ми е кораво.

Разтварям се в пространството, а то се разширява.

Обемам всичко, а сърцето ми е кораво.

Ако е камък ще падне, ако е вода ще е лед.

Напълно разбирам какво е да не си човек.

Единственото, което ми е останало от него е то.

Остава да спре!

Стефан Стефанов

30.07.2018 ГББГ

Позлатена светлина

В края на тунела светлината,

Мами ме, - това е любовта.

Идва вече чистата позлата

В нея няма нощ и тъмнина.

Близко съм – летя, достигам края,

Но гласът ме спира възхитен.

Спри поете, още не във рая,

Напиши най-чудния рефрен.

Стефан Стефанов

25.07.2018 ГББГ

Най-чистата

Не може да понася чужди краски,

Най-чистата отново е сред нас,

Засипва ни със белите си ласки,

Изпаднала във времеви екстаз.

Студената любов пълзи по кея,

Ледът я следва, бори се вълна,

Превзема всичко пухкавата фея,

Прикрива се настръхнала гърда.

Отдавна всичко вече е във бяло,

Прекрасен цвят на чистота и ред,

Заметнатото снежно одеяло

Приспива страсти, викове и бед.

Навсякъде хармонията властна

Издигна новите си светове,

Но кърмещата гръд е тъй прекрасна

Със топлина, живот и цветове…

Стефан Стефанов

08.07.2018 ГББГ

Стенание

…От там нататък

Всичко е стенание…

Нощта закри очи.

Стефан Стефанов

06.07.2018 ГББГ

Невероятно хайку

Невероятно!

Ние двамата и тя -

Мога да летя…

Стефан Стефанов

02.07.2018 ГББГ

Стари рамки

Обичам да подреждам стари рамки,

Да ги изпълвам с нови светове

На тичащи по плажа без презрамки,

На чупещи очите цветове.

Те тихо ме превърнаха в художник,

Живеещ само в дивна красота,

Препускаща с кентавъра триножник,

С единствената дреха – голота.

Не искам нищо, то само ме гали…

Не вземам, а раздавам благодат,

Далече от препълнените зали,

Единствено със рамките богат.

Стените ми отдавна са сравнени

На тяхно място - хиляден разкош,

На гледките от Тебе сътворени,

Препълнени с любов, душа и мощ.

Стефан Стефанов

01.07.2018 ГББГ