Най-чистата

Не може да понася чужди краски,

Най-чистата отново е сред нас,

Засипва ни със белите си ласки,

Изпаднала във времеви екстаз.

Студената любов пълзи по кея,

Ледът я следва, бори се вълна,

Превзема всичко пухкавата фея,

Прикрива се настръхнала гърда.

Отдавна всичко вече е във бяло,

Прекрасен цвят на чистота и ред,

Заметнатото снежно одеяло

Приспива страсти, викове и бед.

Навсякъде хармонията властна

Издигна новите си светове,

Но кърмещата гръд е тъй прекрасна

Със топлина, живот и цветове…

Стефан Стефанов

08.07.2018 ГББГ