Стари рамки

Обичам да подреждам стари рамки,

Да ги изпълвам с нови светове

На тичащи по плажа без презрамки,

На чупещи очите цветове.

Те тихо ме превърнаха в художник,

Живеещ само в дивна красота,

Препускаща с кентавъра триножник,

С единствената дреха – голота.

Не искам нищо, то само ме гали…

Не вземам, а раздавам благодат,

Далече от препълнените зали,

Единствено със рамките богат.

Стените ми отдавна са сравнени

На тяхно място - хиляден разкош,

На гледките от Тебе сътворени,

Препълнени с любов, душа и мощ.

Стефан Стефанов

01.07.2018 ГББГ