„…в който ден вкусиш от него, бездруго /със
смърт/ ще умреш.“
/Бит. 2:17/
Прехапано
червило се усмихва.
Презрамка
пада, пада и нощта.
Нелек
парфюм в гърдите ми притихва,
А
джазът гали, гали съвестта.
Разхвърляните
думи по леглото.
Искрящи
чаши, чаши самота.
Отблясъци
от свещи по лицето.
Летящи
мисли, мисли хвърчила.
Проникват
се нетрайните предели.
Потайни
сенки, сенки на страстта,
Превземат
дишащите двама бели
До загуба
на памет за смъртта.
Стефан
Стефанов
29.06.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар