Бръмчи
животът с цялата си сила,
Неистово,
безпаметно бръмчи
И тази
песен е така красива,
Че
скачам в нея гол и без мечти!
Полегнал
съм в тревата и го чувам –
Космичен
звук от хиляди съдби.
Поляната
е истинска вселена
Зелена
свежест с цветни свободи.
Вибрацията
носи ме в безкрая.
Мелодията
ражда светове.
Бръмчи
животът – щастие, омая.
А
мен ме галят звездни ветрове.
Стефан
Стефанов
24.04.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар