Не,
че някой познава ме в Гьореме,
Но
дали да не седна на чай?
Търся
сянка от слънцето – жежко е.
Вече
лято е, няма го май.
Те
едва ме понасят – мъжагите
И търпят
ме немай от къде.
За
какво съм дошъл от Европата?
Тук
е Азия – махай се бе!
Нагорчава
ми чаят и погледа
На
сплотените местни мъже.
А бе
пълно с Христови следовници,
Подивялото
днешно градче.
Стефан
Стефанов
22.06.2019
ГББГ