Анатолия

Анатолия скъпа, пронизваща,

Нарисувана с цветни лъчи

И покрита със прах от копитата

На препускащи армии с дни.

Много битки по тебе се водиха

И кръвта по небето личи.

Много мъка в кавалите вложена

На очите дарява сълзи.

И сега пак си бедна, отрудена

Със пустини без вик и мечти.

Анатолия, мъко изгубена,

Заминавам си, ти ми прости.

Стефан Стефанов

14.06.2019 ГББГ