Гьореме

Не, че някой познава ме в Гьореме,

Но дали да не седна на чай?

Търся сянка от слънцето – жежко е.

Вече лято е, няма го май.

Те едва ме понасят – мъжагите

И търпят ме немай от къде.

За какво съм дошъл от Европата?

Тук е Азия – махай се бе!

Нагорчава ми чаят и погледа

На сплотените местни мъже.

А бе пълно с Христови следовници,

Подивялото днешно градче.

Стефан Стефанов

22.06.2019 ГББГ