30 юли, 2019
28 юли, 2019
Перфектно
Перфектен
като пеперуда
По
цветен лед върви света.
А
тя замаяна и луда
Безпаметно
крещи: Сега!
Съблече
жегата баира,
Но
гущерът не го е срам.
Проскърца
старото плашило:
- Какъв
разкош да бъдеш сам!
Обичат
капките да пият
Нектар
от мокрите цветя.
Не
може той да се преструва,
Превзе
го гола любовта!
Стефан
Стефанов
28.07.2019
ГББГ
26 юли, 2019
Заключена любов
Той
хвърли ключа във реката.
Мостът
изтръпна – Къде?
Изчезна
за миг аромата
На
синьото ведро небе.
Със
зъби захапа кофарът
Крилата
на понта и те,
Не
могат да литнат в безкрая
На
синьото още небе.
Там
толкова двойки минават
С щастливи
сърца като в храм,
А гасне,
ръждясва кофарът
И вътре
любовният плам.
Стефан
Стефанов
25.07.2019
ГББГ
24 юли, 2019
Дядовата къща
Стягам
старата къща на дядо –
Каменар
по сърце и ръце.
Всеки
камък е сложен тъй здраво,
Че
да има градеж с векове.
Аз
надграждам, поправям, преправям,
Всичко
туй със море от мерак,
А свирепите
стари гредища
Гладят
с благост вековен мустак.
Всеки
гвоздей изваден от мене,
Връщам
чинно на тоя строеж,
Него
дядо ми с паметна сила
Е
забивал – тогава младеж.
Той
и кирпичът още си спомня
Парещи,
боси, женски нозе.
С
него прегръщат цялата къща
Рой самодиви с вити ръце.
Вехтата
стряха дълги години
Крепост била е, бяло гнездо,
Топла
погача, весело вино,
Дъхава
дюля, пълно ведро.
Няма
да пусна ръцете си скоро.
Няма
с гърба си да гледам стена.
Няма
да бъда последният гвоздей.
Ето
синът ми. - Забий и ела.
Стефан
Стефанов
24.07.2019
ГББГ
19 юли, 2019
Абсолют
Зад
булото на Мая от лъжи
Зад
призрачната празна стая
Зад
хиляди несбъднати мечти
Зад
чудото с началото и края
Безкрайните
желания върни
Безкрайните
неща унищожи
Безкрайните
прераждания спри
Безкрайните
заблуди изгори
Да
няма нищо друго освен То
Да
няма никой други освен Него
Да
няма две възможни, а Едно
Да
няма нищо, а да има Всьо
Стефан
Стефанов
19.07.2019
ГББГ
Абонамент за:
Публикации (Atom)