Дядовата къща

Стягам старата къща на дядо –

Каменар по сърце и ръце.

Всеки камък е сложен тъй здраво,

Че да има градеж с векове.

Аз надграждам, поправям, преправям,

Всичко туй със море от мерак,

А свирепите стари гредища

Гладят с благост вековен мустак.

Всеки гвоздей изваден от мене,

Връщам чинно на тоя строеж,

Него дядо ми с паметна сила

Е забивал – тогава младеж.

Той и кирпичът още си спомня

Парещи, боси, женски нозе.

С него прегръщат цялата къща

Рой самодиви с вити ръце.

Вехтата стряха дълги години

Крепост била е, бяло гнездо,

Топла погача, весело вино,

Дъхава дюля, пълно ведро.

Няма да пусна ръцете си скоро.

Няма с гърба си да гледам стена.

Няма да бъда последният гвоздей.

Ето синът ми. -  Забий и ела.

Стефан Стефанов

24.07.2019 ГББГ